Монолог на моето "някога" 2 (Вечеря на свещи)
В каторгата на твоето отсъствие
отдавна е пропито с обещания.
Протъркаха се всичките ми кръстове,
посяти в есента, като мълчания.
Разкапаха се всичките ми ябълки
и мистиката в мене ферментира.
Сега съм прозаична като залъка.
Седни удобно. Аз ще се сервирам.
Насладата се вкисна... Съжалявам.
И малко прегорих първичността...
Безсолна ли съм ти? Не, не. Не ставай.
Ще сложа щипка рани във солта.
Така-а. Готово. Как прекара днес?
И аз нормално. Тихо, както винаги.
Агонизирах между два и шест,
а после те очаквах да ме сринеш.
Спиралата на моята самотност
започва и завършва пак със тебе.
Да... Колко ироничен е животът,
когато обожаваш само себе си...
отдавна е пропито с обещания.
Протъркаха се всичките ми кръстове,
посяти в есента, като мълчания.
Разкапаха се всичките ми ябълки
и мистиката в мене ферментира.
Сега съм прозаична като залъка.
Седни удобно. Аз ще се сервирам.
Насладата се вкисна... Съжалявам.
И малко прегорих първичността...
Безсолна ли съм ти? Не, не. Не ставай.
Ще сложа щипка рани във солта.
Така-а. Готово. Как прекара днес?
И аз нормално. Тихо, както винаги.
Агонизирах между два и шест,
а после те очаквах да ме сринеш.
Спиралата на моята самотност
започва и завършва пак със тебе.
Да... Колко ироничен е животът,
когато обожаваш само себе си...
© Елица Мавродинова All rights reserved.
поздрав!
