Монолог на шампиона по карате
Не бих твърдял, че публиката
е оназ, която дъх ми дава
и нито славата като желязо ме топи;
пресичам залата, на ринга се изкачвам,
през сън дочувам аз ревящите тълпи.
Противникът след удар смъква се на пода,
сега смъртта е тук на власт;
тя хвърли жребия към двама
и просто можех да съм аз.
Ще кажете - самотен е,
затуй и шампион е станал,
но туй твърдение невярно е съвсем,
приятел ми е точката, в която концентрирам
и постоянния противник срещу мен.
© Валесион Валесион All rights reserved.
