Не бих твърдял, че публиката

е оназ, която дъх ми дава

и нито славата като желязо ме топи;

пресичам залата, на ринга се изкачвам,

през сън дочувам аз ревящите тълпи.

Противникът след удар смъква се на пода,

сега смъртта е тук на власт;

тя хвърли жребия към двама

и  просто можех да съм аз.

Ще кажете - самотен е,

затуй и шампион е станал,

но туй твърдение невярно е съвсем,

приятел ми е точката, в която концентрирам

и постоянния противник срещу мен.