Монолог от канавката
Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене,
свили се плахо в черупка.
Чакат съдбовни промени,
някой за тях да им пука.
Ясен е приоритета,
праволинейни са целите,
но се оказват ментета.
Няма водачи за смелите.
После - защо сме в канавка!
Свалят звезди керванджиите.
Стара е тази минавка,
нови са ни обирджиите.
Пътя не сме извървели,
но запладнило е стадото.
Кой във звездите изгрели
вижда нишан за награда?
Те са безкрайно далече,
като деца ни залъгват.
Само смъртта ще е вечна.
Стига сме чакали влъхвите!
© Мария Панайотова All rights reserved.
