pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
873 17030
20.08.2021 г., 11:26 ч.  

Монолог от канавката 

  Поезия » Философска, Гражданска
773 5 20

Пак сме в канавка безславна.

Въздух ли търсим, какво ли?

Пъплехме. Вярно, че бавно,

но пък е без главоболие.

 

Има и други до мене,

свили се плахо в черупка.

Чакат съдбовни промени,

някой за тях да им пука.

 

Ясен е приоритета,

праволинейни са целите,

но се оказват ментета.

Няма водачи за смелите.

 

После - защо сме в канавка!

Свалят звезди керванджиите.

Стара е тази минавка,

нови са ни обирджиите.

 

Пътя не сме извървели,

но запладнило е стадото.

Кой във звездите изгрели

вижда нишан за награда?

 

Те са безкрайно далече,

като деца ни залъгват.

Само смъртта ще е вечна.

Стига сме чакали влъхвите!

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е достатъчно само да ги разпознаем, действия са нужни. Много са ни говорещите и пишещите като мен, малко са ни действащите...
    Благодаря, че подкрепяш, Доче!💖
  • "Стара е тази минавка,

    нови са ни обирджиите."

    Абсолютно! Успек!
  • "Пъплехме. Вярно, че бавно,
    но пък е без главоболие."
    Голос!
  • Ирка, Роси, зарадвахте ме с коментарите, които приех като подкрепа заедно с гласовете ви!😍
    Хубав понеделник и спорна седмица, момичета!♥️
  • Този леко изместен ракурс ми хареса и на мен. И го намирам много уместен. Не си се вторачила в буквалния превод на темата, хубаво е стихото, Мари!
  • Аз мисля, че е съвсем по темата. Отдавна стоим в една канавка и гледаме към звездите! А от върха гледката е много по-красива! Все ни лъжат тия и ония , че сме близо. Лъжците различни, а лъжите еднакви!❤
  • Роси, благодаря ти, че сподели в коментара мнението си за това стихотворение!♥️Не прилична много на конкурсно, защото е остро социално, но темата избра посоката.
    Кога ли ще стигнем върха, нарисуван от мечтите ни..?🤔
  • Много силна творба, Мари! Пълна с истини. Наистина вече много години пъплем и уж все е близо върхът, а все си оставаме в подножието! Глас и успех от мен!
  • Благодаря ти, Наденце!♥️
  • Успех, Марийче!
  • Лелееее, какво си сътворила за това кратко време, при това - посветено на мен!♥️ Страхотно е, Миленче, много ти благодаря!😘 Трогна ме...
  • И ще е победа, ако Бога слуша,
    че от келепири й дойде до гуша,
    че на господари криви се нагледа,
    дето все мамона стръвно го преследват.

    А народът чака бял кон на юнака,
    после от юнака горко се наплака,
    ала пак очаква нова странна птица,
    не е гълъбица, хищна е орлица.

    Значи не разбира, щом това избира,
    значи мисли лесно като препариран,
    а като свободен си е гола вода,
    свободата още търси си народа.

    Левски я намери, че отвътре грее
    и си я отглеждаш, докато узрее,
    докато узрее, докато прелее,
    на земята българска после се излее.
  • Мария в стиха ти зрее зов за промяна! За да стигнем звездите не трябва
    да ни купуват с газени лампи! Вдъхнови ме, затова ти посвещавам този стих!

    Интересни времена
    на Мария

    Бог е славен, а смъртта отстъпва
    и душата грее и звезда - напъпва
    с ароматен цвят, без капка тиня,
    в Бога е душата ароматно синя,

    ароматно бяла, с вяра засияла
    вярата в доброто, не, не е предала
    и мълчи, защото скрита битка чака.
    С вярата в доброто ще изгони мрака.

    Може да е трудно, може да е лесно,
    може да е тежко, но е интересно
    да живееш време, бременно със битки.
    Със сърце широко, непревити китки.
  • Темата дава възможност за разностранен поглед към нея и това я прави още по-хубава.😃 Може да се опитам да напиша нещо от друг ракурс, но съм ти благодарна, че се отби и коментира това стихотворение, Марго!♥️
  • Хареса ми твоята гледна точка към темата,Мария!Давам глас!
  • Стойчо, благодаря, че застана с коментара си под това стихотворение!😃 Никога не трябва да забравяме, че всяко робство започва от преклонената ни глава.
  • Нашето търпение,е нашето робство!
    Ако пресмятаме, излиза, че България от 1340 години съществуване на Балканите,е повече зависима отколкото независима!
    Поздравления за творбата,Мария!
    Успех!
  • Благодаря ви за изразеното мнение и заявената подркепа, Иви и Генек!😃
    Текстът може и да изненада някой като интерпретация на темата, но този творчески отговор на предизвикателството избликна в мен.✏️
  • Да подкрепим.
  • ”Пътя не сме извървели,
    но запладнило е стадото.
    Кой във звездите изгрели
    вижда нишан за награда?”
    Много силна е твоята поезия, Мари!
    Всяка дума кънти и ни кара да се замислим.
    С удоволствие давам гласа си за това твое стихотворение.☺
Предложения
: ??:??