Монолог по ирландски
Допивам второ питие.
(Ирландците разбират от уиски).
Със две цигари за мезе,
докато, ей така ми
липсваш...
Сега ми се говори. В монолог.
Защо мълчим, когато си говорим?
Причина истинска, или предло̀г,
за тайната, която ще си сторим...
Луната се е скрила, но я виждам.
И в теб така се взирам и те търся.
Очите ми се пълнят с ненамиране.
И пиша стих с надежда,
но е късно...
Съдбата начертала ми е пътя.
Аз - цял живот по кривите пътеки.
Отведоха ме в личния ми пъкъл.
И всичките мечти ми ги отнеха...
Все още не отказвам да вървя.
Не тръгнеш ли към мен ще ми е ясно.
От мъка и обида съм валял,
и станах не добър, дори ужасен...
Долях си вече трето питие.
(От празни чаши някак ми е криво).
По-празно ми е, че не си до мен.
Останалото... просто ме напива...
Danny Diester
12.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Late night...
© Данаил Антонов All rights reserved.
