Монолог по ирландски
Допивам второ питие.
(Ирландците разбират от уиски).
Със две цигари за мезе,
докато, ей така ми
липсваш...
Сега ми се говори. В монолог.
Защо мълчим, когато си говорим?
Причина истинска, или предло̀г,
за тайната, която ще си сторим...
Луната се е скрила, но я виждам.
И в теб така се взирам и те търся.
Очите ми се пълнят с ненамиране.
И пиша стих с надежда,
но е късно...
Съдбата начертала ми е пътя.
Аз - цял живот по кривите пътеки.
Отведоха ме в личния ми пъкъл.
И всичките мечти ми ги отнеха...
Все още не отказвам да вървя.
Не тръгнеш ли към мен ще ми е ясно.
От мъка и обида съм валял,
и станах не добър, дори ужасен...
Долях си вече трето питие.
(От празни чаши някак ми е криво).
По-празно ми е, че не си до мен.
Останалото... просто ме напива...
Danny Diester
12.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Late night...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
