diesto (Данаил Антонов)
977 523
1.09.2018 г., 15:11 ч.

Монолог по ирландски 

  Поезия » Любовна
434 5 4

Допивам второ питие. 

(Ирландците разбират от уиски).

Със две цигари за мезе, 

докато, ей така ми 

липсваш... 

Сега ми се говори. В монолог. 

Защо мълчим, когато си говорим? 

Причина истинска, или  предло̀г, 

за тайната, която ще си сторим...

Луната се е скрила, но я виждам. 

И в теб така се взирам и те търся. 

Очите ми се пълнят с ненамиране. 

И пиша стих с надежда,

но е късно... 

Съдбата начертала ми е пътя. 

Аз - цял живот по кривите пътеки. 

Отведоха ме в личния ми пъкъл. 

И всичките мечти ми ги отнеха... 

Все още не отказвам да вървя. 

Не тръгнеш ли към мен ще ми е ясно. 

От мъка и обида съм валял, 

и станах не добър, дори ужасен... 

Долях си вече трето питие. 

(От празни чаши някак ми е криво). 

По-празно ми е, че не си до мен. 

Останалото... просто ме напива...

 

Danny Diester

12.05.2018

Toronto, Ontario, Ca. 

Late night...

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??