iliqnakzkz
54 results
Дочуй мълчината ми,
присъедини се тихо,
дохвани невнятните за околните думи
и ги скрий надълбоко в очите си.
Там те ще бъдат на топло ...
  348 
Ние сме безумци
Ти в мечтите ми
Аз в съня ти
Търсим се
И ...
  205 
Аахммм
Въздишка лека
За тежест вече не може да се говори
Ааахмммм
Хванала съм смъртта под ръка ...
  189 
Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...
  179 
Минавам покрай оранта - някога чашата,
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.
  201 
Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа ...
  174 
Бръшляновите нишки,
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...
  271 
Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...
  247 
Не искам да съм в твоя свят
Не искам да си в моя свят
Искам да се сблъскат световете ни и да родят вселена
с хиляди галактики живот
С десет млечни пътя ...
  313 
Толкова си пясъчен.
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание. ...
  212 
Когато разберем порядъка в света
ще се научим да приемаме смъртта без да я тъжим.
Когато отворим сърцата си за този порядък ще приемаме
болката без болка,
Начин да разтълкуваме тайните му е да оставим душите си на спокойствие и да течем подобно на ноемврийското ручейче, което през Май се превръща в ...
  340 
Не свиквай с очите ми
Днес са сини и обичащи
Не свиквай с очите ми защото
Утре стават песакливи облаци
Не свиквай, защото ако свикнеш ...
  270 
Особено обичах да чета описания на дъжд,
Дъжд- древна спокойна сладка дума, носеща мокрото дихание
На различните
Мокра плът
Мокра коса ...
  232 
Бяха около десетина, идващи от социален дом. На всяко дете се падаше по една учителка - повелителка. Децата бяха с увреждания. Всички. Не разбрах дали са изоставени от родителите им или ежедневно ходят в този дом. Не искам и да знам, още повече би ми станало неприятно ако са изоставени. Това което м ...
  597 
Душата няма бръчки,
а е набраздена с белези
от хубави неща
и не малко лоши случки
Душата няма бръчки, ...
  314 
Не искам да си спомен
искам те сега
завинаги и днес
Не искам в минало да те превръщам
А да мигам сутрин в очите ти ...
  265 
Човек е поезията си,
красотата му е поезията му,
ако има хубава поезия
значи е красив,
Красотата е много ...
  309 
Когато се чувстваш разбит,
пренеси се назад в годините,
разрови запрашените спомени, избърши ги и...
и открий любовта...
Да я видиш няма да е възможно, ...
  279 
Пролет,
обвита в скрежен тюрбан
е времето в средата на януари,
Дъга от птици..
Пеят, усетили слънцето сънено крилата им да гали. ...
  304 
Разбъркани частици, въртящи се в пространството,
търсят изход от този въртеж,
Блъскат се и се мъчат да минат през процепа тесен, но оттам може да минат само една по една, никога заедно
Невидима ръка започва да ги подрежда в колона една зад една,
измина един свят време преди първата да премине през т ...
  372 
Това, което е видимо за очите
понякога ушите не могат да чуят,
ако падаш от звездата ще видя точка,
но гласът ти ще заглъхне в гората
и ще потъне без никой да чуе. ...
  610 
Ако знам какво е любов то е заради теб,
узнах как да чувствам и как да не искам да губя,
видях душата отвътре и не искам да излизам навън,
чух гласът на обичания
и не можех да спра да обичам, ...
  471 
Не ми казвай Обичам те!
Недей!
Не искам да чувам тази лъжа
и да паля душата си с въглени.
Не ми казвай, че съм завинаги! ...
  306 
Вечността понякога е кратка
И трае няколко години
Затова обичайте се днес
Че може краят да е близо
Недейте да мечтаете за утре ...
  455 
На теб ще посветя следващите редове,
защото живота си не мога,
понеже времето плете съдбите,
а твоята остави паяжинка тънка,
появата ти беше кратка, ...
  464 
Културата днес се търгува,
изложби на автентични народни носии,
експониране на старини,
изграждане на нови старини,
доизграждане на вече съществуващи полуразрушени старини, ...
  287 
Носи се лек, едва доловим лъх на лавандула,
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад, ...
  906 
Под сянката на големия бор,
сред звуците на старата къща,
плетяхме с тебе надежди
и мълчахме, слушайки вятъра.
Чемшири обгръщаха двора ...
  326 
Дъхът ми е скрежасал
А толкова горещо е сега
Не мога да си обясня
Това явление,
Докато вървях сама през тишината ...
  305 
Затварям искащите ти очи в плен,
не мога да си позволя да ги изгубя,
денят става нощ, щом помисля
си, че тръгваш.
Аз няма да остана, ...
  450 
В мъглата, между капчиците ме търси,
аз принадлежа на пространството,
намиращо се между световете.
Не пропуквай ярката ми светлина,
после няма да има къде да се завръщаш. ...
  364 
Поетичният ми силует е строен, а ти римуваш ме,
като пустинен пясък ме редиш.
Аз ще бъда твоята газела,
а ти бъди последният радиф
и двамата ще подредим ...
  630 
Назад за теб вратите са затворени,
не идваш вече в
спомени разрошени.
Времето трепти лежерно
и отмерва такт по такт ...
  654 
Слънцето през зимата не топли,
свети, но като прегръдка не е меко,
мъждука колкото да се покаже,
но не смята да остане по за дълго.
Къде е лятото с лъчите си, ...
  363 
Небето се пропука
и от неговата гръд
излезе лъч надежда,
за отминали отдавна времена,
когато Севт тук се е разхождал ...
  296 
Скачени над главите им, рогата
стърчаха като клони на върба,
отпиваха водата морно на брега
и се отъркваха в кората на дърветата.
Преплетоха роги едни във други ...
  499 
Всичко, което си бил
става ти бъдеще,
всичко, което не си
остава минало.
Всичко, което си ...
  306 
Красив е мига ти,
красиви са очите ти,
очите ти, очите ти
са дълбочината
на дните ми. ...
  318 
Ще те затворя в плик
и ще ми бъдеш поема,
най-дългата и звездна пътека.
Ще забода буквите на Луната,
а Слънцето ще ни бъде дете, ...
  365 
Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...
  344 
Random works
: ??:??