При теб съм, море, най-после съм тук …
Мечтах цяла есен и зима…
Вълните да чуя, омайния звук…
По топлия пясък да мина.
Соленият дъх да усетя, море
и повей на бриза в лицето.
Да плиснат вълнички моите нозе.
Тих писък на чайки в небето.
Бленувах за твоята ласка, море.
Жадувах лазурното синьо…
Усещах простора, сънувах небе.
Все търсех морето любимо.
© Райна Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
