Редят се върху листа тихи рими,
родени в тишина и самота.
Понякога ме будят и в съня ми,
летят и блъскат в моята глава.
За нещо изживяно, неживяно, ...
Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.
Бързах по път с неясна посока, ...
Поема Луната по светла пътека,
накъдрена с дипли от морска вода.
Звездици премигват високо в небето
и падат оставяйки кратка следа.
В тревата светулките палят с магия ...
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...
Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.
Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш, ...
Заключено е моето сърце...
В окови? Не. Не е и в златна клетка.
В магично тайно място - кой ще го съзре...
А пък ключът е пазен от вълшебство.
Та как да браниш нещо в този свят - ...
Когато бързах с тебе да се срещна
преливаха реки и дъжд валя...
Потоци буйни влачеха към бездна,
отнасяха мостове, заливаха села.
Когато исках с тебе да се видя ...
Първи тежки капки будят тишината.
Над нощните улици плисва топъл дъжд.
В локвички игриви спира се водата,
завърта се, после се втурва изведнъж.
Капките дъждовни пеят по стъклата. ...
Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини ...
