Море
Някой ден аз ще дойда при тебе, море.
Ще пристъпя по топлия пясък.
Прилив лек ще погали моите рамене -
може би ти, море, си ме чакало?
Ще прегърна шумящите, сини вълни.
Те подканящо ще ме целунат плахо.
И за кратко и аз ще стана море,
песъчинка от морския пясък.
Някой ден ще остана при тебе, море!
Ще съм бурна вълна, ще съм прилив.
Ще съм крясък на чайка, ще съм морския бриз
и ще шепна със глас раковинен.
Като морска сирена ще спирам в нощта
всички кораби, тихо ще пея.
И във някоя топла прегръдка-вълна
с теб, море, някой ден ще се слея.
© Мария Вергова All rights reserved.
