Море
Скъпи приятели, идеята по-долните стихове да са в този вид е на моя осемгодишен син Христо. Той много искаше, ако може, да нарисуваме стихотворението, за да покажем на всички какво си представя. Не успяхме да открием в палитрата точно тези цветове, които Христо искаше да използваме (например сребърно) затова сме използвали максимално близкия до този нюанс цвят. Думите са оцветени според представите на детето, а именно:
"Морето" - това синьо, което той харесва
"сребристо" - наложи се да е сиво, защото сребърно не открихме :(
"бяло" - в бяло като дневната светлина
"нощем" - понеже целият фон на стиха е черен, Христо предложи този вариант
"нежно" - зеленото на първата пролетна трева
"синьо" - турско-синьо - най-наситеното синьо
"обич" - червеното на любовта
"гушва" - розовото на детската целувка
"коте" - оранжевото на котарака Кастор, който Христо много обичаше
"мърка" - вълшебното лилаво на котешкото мъркане
"приказки" - нали и те са вълшебни... :)
"Луната" - децата я рисуват жълта като Слънцето
"Вятъра" - силен и добър, и много мъдър (затова бил зелен !?)
Приятно четене и не ни се сърдете за "творението" ни :)
Морето.
То пее.
В сребристо,
понякога в бяло.
А нощем е нежно.
И синьо.
Харесва да бъде погалено.
С обич.
Тогава
бавничко
се
гушва
като
коте.
И мърка.
И шепне си приказки.
С Луната.
И Вятъра.
© Мария Муладжикова All rights reserved.
