Морето
Една вълна прибра морето
до следващото лято.
Скри стъпките,
изми сълзите.
А слънцето зачака
отново своя юни.
Нощните китари,
солените парфюми,
дискретността на фара.
© Радка Миндова All rights reserved.
May 21, 2016, 5:38 PM
Comments
Comments
-
Бях пазач на фара на Надеждата...Там влюбените търсеха спасение.Фарът чува много изповеди,но мълчаливо ги съхранява.За мен това стихотворение е находка.Поздравление ! -
-
-
-
Editor's choice
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
