Морето
Една вълна прибра морето
до следващото лято.
Скри стъпките,
изми сълзите.
А слънцето зачака
отново своя юни.
Нощните китари,
солените парфюми,
дискретността на фара.
© Радка Миндова All rights reserved.
May 21, 2016, 5:38 PM
Comments
Comments
-
Бях пазач на фара на Надеждата...Там влюбените търсеха спасение.Фарът чува много изповеди,но мълчаливо ги съхранява.За мен това стихотворение е находка.Поздравление ! -
-
-
-
Editor's choice
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
