Морето
Морето край няма
и тихо плаче...
своя връх чака
и под дъждовете прoплака.
Морето остарява
с дивите вълни...
и се вживява
в своите младини.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Морето край няма
и тихо плаче...
своя връх чака
и под дъждовете прoплака.
Морето остарява
с дивите вълни...
и се вживява
в своите младини.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...