Морето дрипаво...
Морето дрипаво. Смехът на залеза.
Не помня виках ли. Живот преваляше.
Животът вече преваля хребета.
“Еще не вечер” – заклевам себе си.
Животът страшен и светъл. Скучно е.
Не ми достигат сълзи за музика.
Не ми достигат мечти за песен.
А помня някога – беше ми лесно.
Не ми е пролетно. Безкрайна зима.
Не чувствам полетно небета има ли.
Небето, моето, е сън и спомен.
Живея себе си, без да се помня.
Не ми е тъжно. Не ми е смешно.
Изглеждам някак си. И все погрешно.
Изглеждам глупаво. Край мене локвички.
В морето дрипаво измислям котвички.
© Лили Радоева All rights reserved.
