Sep 23, 2004, 12:43 AM

Морето е...

  Poetry
1.9K 0 1
Морето е така безкрайно,
че бих стопила се в безкрая.
Но в стъпките по пясъка до мен
откривам нестопяване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Тушева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И виждам го оттегля се
    пълзи навътре пяната.
    Вълните пръскат
    очите на звездите...

    Хубави чувства си престорила,,, извини ме за животинската постъпка да продължа, но просто исках да го продължа )))

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...