Морето, на което се молим
Най-странното море е любовта,
вълните му са яростни и диви,
разбиват и гранитната скала.
Удавниците в него са щастливи.
И никой не мечтае за брега,
попадне ли веднъж случайно в него.
Най-исканият остров е Мечта.
Желание и страст са морско ехо.
Над неговите бисерни води
летят на воля птици сладкогласни.
Дори и денем къпят се звезди
и всичко е вълшебно и прекрасно.
Всяка лодка има собствен курс,
но всяка търси само светлината.
Не е солено, има своя вкус
и винаги е милвано от вятър.
Ковчег за него Ной не би сглобил,
за да предпази давещите хора.
В морето Бог сърцето си е скрил
и затова сега натам се молим.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
