Ще бъда аз вятърът,
дето клати твоя кораб,
дето ту налево, ту надесно
стичат се моряците.
Чувам крясъци и плач
в таз бурна нощ.
Всичко черно е над нас
и не виждаш ме
там, където съм аз,
в далечния хоризонт,
на далечното пристанище.
Всички са замлъкнали ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Давам ви аз да прочетете и надявам се разберете за моята любов към морето, за моя копнеж, за моята любов.
Далеч съм аз сега от мойто родно място и тъгувам. Тук изразявам аз тъгата си. Благодаря!
П.П. Както Багряна е казала:
"Ако не бях жена, бих всичко тук оставила
и тръгнала бих в тези тежки дни
към нов живот, под градуса на нови ширини.
Бих служила на някой параход, що плава
сред континентите като подвижен малък свят,
кръстосващ океанските простори
под небосклон, с тропически съзвездия обсят,
и всеки ден меняващи се климати и фауни, и флори..."
Из "Зовът на морето" на Елисавета Багряна