May 4, 2018, 1:02 AM

Морето тъгува 

  Poetry » Love
487 0 0
Ще бъда аз вятърът,
дето клати твоя кораб,
дето ту налево, ту надесно
стичат се моряците.
Чувам крясъци и плач
в таз бурна нощ.
Всичко черно е над нас
и не виждаш ме
там, където съм аз,
в далечния хоризонт,
на далечното пристанище.
Всички са замлъкнали ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Петрова All rights reserved.

Давам ви аз да прочетете и надявам се разберете за моята любов към морето, за моя копнеж, за моята любов.

Далеч съм аз сега от мойто родно място и тъгувам. Тук изразявам аз тъгата си. Благодаря!

 

П.П. Както Багряна е казала:

"Ако не бях жена, бих всичко тук оставила

и тръгнала бих в тези тежки дни

към нов живот, под градуса на нови ширини.

Бих служила на някой параход, що плава

сред континентите като подвижен малък свят,

кръстосващ океанските простори

под небосклон, с тропически съзвездия обсят,

и всеки ден меняващи се климати и фауни, и флори..."

Из "Зовът на морето" на Елисавета Багряна

Random works
: ??:??