Морни устни
Подай ръката си. Ще я докосна.
От жажда уморена, ще се приведа.
В гърдите си ще скрия мъка росна
и по моя път ще те поведа.
Ще скрия всеки трепет твой,
на раздялата подвластен.
Светът ти скъп ще бъде мой.
Вярата няма да е пън оскастрен.
Подай ръката си. Ще я докосна.
От жажда уморена, ще се приведа.
Задъхана ще пия, сладострастна.
С морни устни песен ще ти наредя.
© Йонка Янкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
