Морско синьо
Сините нощи
над синия град
в синьо морето рисува.
Могат ли още
звезди да валят
лятото щом затанцува?
Гларус, Луна,
пясък от кадифе -
сцена, посипана с миди.
Топла ръка
и коси с цвят кафе,
две очи - тъмни маслини.
Пейка, крайбрежна
алея. Ветрец,
шепнещ в безброй раковини.
Музика нежна -
цигулка, щурец.
Спомени толкова сини.
Може би, може ли
в следващ живот
да съм русалка щастлива.
Питам се, колко ли
лятна любов
багри душата до синьо.
Нейде, тогава
сред синия град
морско да бъда момиче.
Днес съм голяма
в големия свят.
Още ли в синьо обичам?
© Деа All rights reserved.
