Мост
МОСТ
Не съм те срещнал, нито пък избрал.
Не съм те и очаквал в този свят.
Към тебе, без да зная, съм вървял.
Или летял – като пчела към цвят.
Сега сме с теб запалени главни.
Горим. И се топим в жесток копнеж.
И няма вече нощи, няма дни,
а само тих и луд световъртеж.
И пролог няма. Няма послеслов.
Спокойно можем даже да умрем.
Но няма смисъл – нашата любов
не е заупокоен реквием.
Не е олтар. Не е апотеоз.
И сватбен марш не е. И древен химн.
Тя просто е единственият мост,
по който с теб един към друг вървим.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
