Мост

Apr 19, 2014, 10:15 PM

Poetry » Love

509 0 4

МОСТ

Не съм те срещнал, нито пък избрал.

Не съм те и очаквал в този свят.

Към тебе, без да зная, съм вървял.

Или летял – като пчела към цвят.

Сега сме с теб запалени главни.

Горим. И се топим в жесток копнеж.

И няма вече нощи, няма дни,

а само тих и луд световъртеж.

И пролог няма. Няма послеслов.

Спокойно можем даже да умрем.

Но няма смисъл – нашата любов

не е заупокоен реквием.

Не е олтар. Не е апотеоз.

И сватбен марш не е. И древен химн.

Тя просто е единственият мост,

по който с теб един към друг вървим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.