Мост на надеждата
през време и пространство,
свързващ душа със душа.
По него сега с тихи стъпки,
в сърцето с огън и плам,
любяща при мене ела.
Донеси свежестта на утрото,
светлия копнеж за живот,
красивата цветна дъга.
Чака те топлината на слънцето,
мъдростта вечна на небето,
бурният океан на страстта.
© Васил Георгиев All rights reserved.
