Мотив за помилване
Край лампата навърта се комар.
От щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет,
играе Ганкино хоро във хола.
Напомпах мускул като на атлет
и бум... строши се лампата ми долу.
Направо полудях! Той свири с кеф
през кльощавия нос соната...
Пак цял и жив във тъмния кенеф
прикритие намери зад метлата.
Извивам устни в - А, добре дошъл!
и хуквам да се боря мъжки.
Не виждам нищо, но от зъл, по-зъл -
замахвам и... метлата ми без дръжка.
Часовникът се киска: - Полунощ!
А наглият комар въобще не рухва.
Съзрях го върху цептерския нож
на плота в скъпата, прескъпа кухня.
"Сега ми падна" - изкрещях наум,
очаквах този път да сгафи,
запретнах си ръкавите и... бум!...
Окрих го сетне в спалните чаршафи.
Припява си "Севилският бръснар",
отново жив, но диша тежко...
Живей! - прошепвам му - Бунтар!
Такъв да го затриеш, ще е грешка.
Юлия
© Юлия All rights reserved.
