Jan 22, 2024, 11:57 AM

Моя Българийо

  Poetry » Other
518 9 0

Българийо, за тебе само ми е драго. 
Не жаля хич за никой друг. 
Сърцето ти целувам, нежно, младо. 
Обичам те...  завинаги и тук. 

 

И някой ден в недрата щом ме вземеш. 
Прегърнала, аз твоите нозе,
зная, сладко болката ми ще отнемеш. 
Но ти върви, върви към върхове. 

 

В децата ни дано покълне обич. 
Да те залюбят, майко, силно, без да спре. 
Да обърнат, твойта тежка орис. 
Да върнат всичко... дето някой ти отне! 

 

 

 

 

Специално за този стих ще огранича коментарите. Моля да ме извините и благодаря предварително на всички прочели :) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....