Jan 22, 2024, 11:57 AM

Моя Българийо

  Poetry » Other
538 9 0

Българийо, за тебе само ми е драго. 
Не жаля хич за никой друг. 
Сърцето ти целувам, нежно, младо. 
Обичам те...  завинаги и тук. 

 

И някой ден в недрата щом ме вземеш. 
Прегърнала, аз твоите нозе,
зная, сладко болката ми ще отнемеш. 
Но ти върви, върви към върхове. 

 

В децата ни дано покълне обич. 
Да те залюбят, майко, силно, без да спре. 
Да обърнат, твойта тежка орис. 
Да върнат всичко... дето някой ти отне! 

 

 

 

 

Специално за този стих ще огранича коментарите. Моля да ме извините и благодаря предварително на всички прочели :) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...