Jul 23, 2009, 11:35 PM

Моя ли си

  Poetry
552 0 1

Събуждам се - пред мен си ти!
Оглеждам се - пред мен си ти!
Очи потривам - пак пред мен си ти!
Дори сега и да те няма - аз зная пак със мен ще си!

Прекрасна си - това си ти!
Божествена? - малко е за теб дори!
Изчакай ме, аз идвам твой да бъда пак сега,
но те питам пак така - моя ли си ти, моя ли си ти?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славейко Славейков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...