Прости, любов, че от началото не те познах,
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам,
пречи ми невидима стена,
дори и думичка не мога да изричам,
щом от миналото болката подава се без срамота.
Аз ли на себе си не мога да простя, или ти на мен,
о моя любов, като монах съм, търсещ свойта красота,
но преплетен в собстения си обков, далеч от мен остава тя.
Така ми липсва огъня, който като слънцето гореше, ...