Aug 31, 2012, 2:58 PM

Моя обич 

  Poetry » Love
973 0 9

Моя обич, не аз закъснях,

просто ти беше жаден за огън

и сънуваш най-нежния грях…

И тогава, когато в тревоги

твоят ден безпосочно тече

и краде най-лазурното синьо,

аз ти давам простор и криле…

В мен откриваш стипчивото вино,

дето пали мечтите в ума.

Днес за теб ще танцувам до лудост…

Като креп ще наметна страстта.

А от нощи, до изгреви будни,

съм откраднала живи звезди.

С тях съм огън, готов да подпали

от любов и безкрая дори…

И след туй да догаря в пожари.

 

Моя обич, в две шепи събрах

този огън, в нощта да ти свети.

Няма как любовта да е грях,

щом във нея се врича небето…

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??