Моя обич
Моя обич, не аз закъснях,
просто ти беше жаден за огън
и сънуваш най-нежния грях…
И тогава, когато в тревоги
твоят ден безпосочно тече
и краде най-лазурното синьо,
аз ти давам простор и криле…
В мен откриваш стипчивото вино,
дето пали мечтите в ума.
Днес за теб ще танцувам до лудост…
Като креп ще наметна страстта.
А от нощи, до изгреви будни,
съм откраднала живи звезди.
С тях съм огън, готов да подпали
от любов и безкрая дори…
И след туй да догаря в пожари.
Моя обич, в две шепи събрах
този огън, в нощта да ти свети.
Няма как любовта да е грях,
щом във нея се врича небето…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
