Къде си, моя синя нежност?
Къде си в синята безбрежност?
Нали, душа, си още лято,
море със сладкото полято?
И казваш, че си зряла круша...
Поисках в тебе да се сгуша.
И пристан на душата даваш,
и цяла себе си раздаваш.
Къде си, моя синя нежност?
Къде- във синята безбрежност?
И как сега да те намеря?
Че аз за тебе цял треперя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
