Моя синя нежност
Къде си, моя синя нежност?
Къде си в синята безбрежност?
Нали, душа, си още лято,
море със сладкото полято?
И казваш, че си зряла круша...
Поисках в тебе да се сгуша.
И пристан на душата даваш,
и цяла себе си раздаваш.
Къде си, моя синя нежност?
Къде- във синята безбрежност?
И как сега да те намеря?
Че аз за тебе цял треперя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
