iwanov91 (Иван Иванов)

Краткословно 🇧🇬

С пепел от души човешки,
посипана е нашата земя.
Странни сенки се прокрадват -
сред безкрайна пустота.
Мощен порив от звезда в небето, ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2020-08-06T15:05:07+03:00 1.1K

Una Bella 🇧🇬

Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?
Липсваш ми, това е всичко! ...

iwanov91

Poetry » Love

2020-08-02T19:56:48+03:00 1.4K 1 1

Спомен за нея 🇧🇬

През прозорец затворен можеш да гледаш,
можеш и в транс да стоиш.
Мисли напиращи в пъстрата есен,
подтикват те с тях да гориш.
Стоиш си и гледаш, пушиш цигара, ...

iwanov91

Poetry » Love

2020-04-12T16:23:13+03:00 1.3K 1

Демон среднощен 🇧🇬

Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2020-04-08T23:57:10+03:00 1K 2 2

Мрачен оптимизъм 🇧🇬

Загубих себе си сред бури,
облаци от прах и дим.
Сред човешка глупост и заблуди,
съм заключен в лампа джин.
И търся себе си сред пясъци. ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2020-04-04T10:21:55+03:00 1.1K 1

Нищо ново 🇧🇬

В ново време с нов закон,
с нови нрави, с нов нагон,
нова сила, нов подслон,
всичко ви е ново, нов е и Содом.
И нямате порядки, нямате сърца, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2018-12-28T09:27:19+02:00 1K 2

Един живот, живот назаем. 🇧🇬

В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...

iwanov91

Prose » Short stories

2018-12-20T14:07:43+02:00 1.1K 1

На Т. 🇧🇬

Тихо времето минава.
Изнизва се от мойта длан
и само спомена остава,
в погледа ми замечтан.
Исках те за нощ или за две ...

iwanov91

Poetry » Love

2018-12-06T20:25:41+02:00 998 2 3

Завет 🇧🇬

Когато литна към небето синьо,
ще оставя тук парчета от душа.
Разхвърляни, сред сухата пустиня,
на оголена и рухнала земя.
Оставям своя принос от човечност, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2018-12-04T14:43:03+02:00 1.6K 4 5

Моя слънчева, мечтана самота 🇧🇬

Толкова години и моменти
заедно прекарахме сами.
толкова мечти и сантименти,
толкова излъгани очи.
Обичам всеки спомен с бреме ...

iwanov91

Poetry » Love

2018-08-08T20:42:36+03:00 811 1 3

Простено е 🇧🇬

Прости на младия поет,
че грешките му все не спират.
Не се терзай за тоз субект,
защото мъртви не умират.
Не умират още хората без име, ...

iwanov91

Poetry » Love

2018-08-05T22:36:12+03:00 1K 2 3

Катери се! 🇧🇬

Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2018-08-02T00:14:53+03:00 1K 1 3

Усмивката на клоуна 🇧🇬

Усмивката на клоуна е фалшива!
Изрисувана, подправена на сила
и мъката в душата му прогнила,
е неговата скрита болка мила.
Тъжен клоун играе на манежа, ...

iwanov91

Poetry

2018-07-29T00:26:42+03:00 933 1 2

Равен старт 🇧🇬

Бил ли ти е празен джоба?
Да нямаш пукната пара?
Глад да те гори, като отрова?
Да нямаш сили за сълза?
Ходил ли си скъсан и одърпан? ...

iwanov91

Poetry » Civic

2018-07-22T09:14:12+03:00 1.9K 3 5

Работяга 🇧🇬

Днес се събудих около осем,
измих се, закусих, пих и кафе,
гаража отворих леко ядосан
и днес закъснях за сефте.
Подкарах колата по улици тесни ...

iwanov91

Poetry

2018-06-28T23:20:49+03:00 1.4K 1 7

История хилядолетна 🇧🇬

Аз съм българин, потомък на Спартак!
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...

iwanov91

Poetry » Odes and poems

2018-06-28T22:22:16+03:00 1.2K 4 8

Накъде? 🇧🇬

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!
Властва тук материализъм! ...

iwanov91

Poetry

2018-06-05T10:00:37+03:00 1.6K 1 2

Няма лек 🇧🇬

В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2018-04-21T09:16:22+03:00 985 1 2

Така разбрах, че.... 🇧🇬

Сценарий – Иван Иванов
(Черен фон)
-Посредствен си!
(Трясък на врата.)
-Не ставаш! ...

iwanov91

Prose » Others

2018-01-23T09:06:10+02:00 1.1K 1

Защо съм тук? 🇧🇬

Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.
Дори камина да запаля нощем, ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2017-11-08T17:44:03+02:00 1.2K 2 3

Ще се чуе! 🇧🇬

Така ще си остана
в забрава чак до век.
Ще се чуе ли все нявга
тоз измъчен ек.
Ще го чуете гробовно, ...

iwanov91

Poetry

2017-04-01T13:09:02+03:00 830 1

Приказка за селото 🇧🇬

Дъждовен ден, навън е пусто.
По улиците няма нито звук.
И само клаксоните глухо
далече свирят пак напук.
Капки дъжд се спускат чудно, ...

iwanov91

Poetry » Landscape

2017-03-31T13:14:18+03:00 954 1 1

Морал ли? 🇧🇬

По-добре като Моцарт да умра,
в бедност, нищета и несрета.
Отколкото душата си да дам,
да я заключат в пошлия зандан!
Където честността е просто дума, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2017-03-30T11:11:25+03:00 2.7K 6 8

Вие 🇧🇬

Вие, господа, съсипахте народа.
Вие го оставихте без хляб и сол.
Вие, господа, сте крастава порода!
Баща си ще оставите и бос, и гол.
Прогонихте децата наши, мили, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2017-03-28T09:00:19+03:00 1.8K 5 4

Човекологика 🇧🇬

От времето ново, човешки неволи,
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2017-03-26T18:24:03+03:00 1.1K 2

Зимна приказка 🇧🇬

Зимна приказка навън ехти,
но с край щастлив ли ще е тя?
Студ сковал е горските елхи,
И гарван грозно песента запя.
Черен ден е за народа, като вчера. ...

iwanov91

Poetry » Landscape, Civic

2017-03-25T09:17:26+02:00 1.7K 3

Ренесанс 🇧🇬

Започва новият етап. Начало!
Събираме се в общо цяло,
мощно общо тяло.
Народът не търпи това пипало,
грабещо и скубещо, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2017-03-24T18:26:47+02:00 1.2K 3 3

Обесихме Джингиби 🇧🇬

Всеки на този свят живее за да умре, но има един човек, един българин, който умря за да живее. Безспорно "Тоз който падне в бой за свобода, той не умира" и никак не умаловажавам останалите български борци за свобода, но Левски винаги е бил олицетворение на българската обетована земя. За съжаление об ...

iwanov91

Podcasts » Social articles

2016-08-20T19:15:52+03:00 2.6K 2 4

Живейте нататък 🇧🇬

Родих се, живях и после смъртта
понесе нагоре незнайна душа.
Какво сътворих? Какво ще остане?
Светът продължава, не ще да престане!
Мисъл след мисъл и все напориста, ...

iwanov91

Poetry » Civic

2015-08-05T00:34:52+03:00 954

Измислен свят 🇧🇬

„Измислен свят”
Авторско право © Иван Димитров Иванов. Всички права запазени...
Крачейки по опустелите улици на града, раздърпаният ми шлифер не можеше да прикрие вече овехтелите, стари, протрити дънки, наследени от един клошар, с когото „съжителствах” две години до контейнера на улица „Лайт”. Каква ...

iwanov91

Prose » Novellas and novels

2015-07-27T14:33:27+03:00 1.8K 1 2

Защо 🇧🇬

Някъде край Одрин
летяха куршуми без брой,
войници стояха безмълвни,
готови за решителен бой!
Нямаха изход, нито надежда, ...

iwanov91

Poetry

2011-09-16T09:44:35+03:00 997 1

Антон Божинов 🇧🇬

Ти си човека, на когото всичко казвам,
приятеля, за който съм мечтал.
На тебе аз държа и обещавам,
че приятелството ни e чист кристал.
Пясъка в морето аз ще преброя, ...

iwanov91

Poetry

2011-08-26T14:49:08+03:00 1K 1

Сестра ми 🇧🇬

Сестра ми
Знаеш ли какво мълви гората?
Знаеш ли защо през есен падат ù листата?
Искала подарък да направи на земята,
че тя на нея ù била сестрата. ...

iwanov91

Poetry

2011-07-14T16:32:19+03:00 1.3K 1

Българските войни 🇧🇬

Корабът плава в безкрайното море,
знамето гордо се вее.
Всеки от нас готов е да умре,
България с нас да се гордее.
Ето, врагът се показва ...

iwanov91

Poetry » Civic

2011-01-23T18:53:23+02:00 1K 1

Сълза 🇧🇬

Сълза
Едно сърце в гърдите ми тупти,
За теб ридае, без да спира.
Една сълза в очите ми блести,
като вижда как без теб умирам. ...

iwanov91

Poetry

2011-01-13T23:22:26+02:00 1.1K 1 1

Скитник 🇧🇬

Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо, ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2011-01-04T21:27:22+02:00 1.2K 1 1

Болна тема 🇧🇬

Рекет, куршуми, бомби и гуми.
Комунизъм, демокрация, фалшиви думи.
Кавали, Версаче, Армани и пуми!
Всичко фалшиво е, оставам без думи.
Вкъщи обстановката позната е вече, ...

iwanov91

Poetry » Blank verse

2010-01-07T10:15:33+02:00 1.3K 1 7