Моя светла любов - не сънувай пътеките...
МОЯ СВЕТЛА ЛЮБОВ... НЕ СЪНУВАЙ ПЪТЕКИТЕ ТЪМНИ,
по които дойдох... И които... остават след мен.
Не разплисквай съня, преди още съвсем да се съмне!
Под прозореца чака денят ти - горчив. И студен.
Не разплисквай сълзите! Аз мога да чакам.... до вчера! -
да ме видиш - красива, и гола - със нови очи...
Път към тебе - през Нищото - мога и днес да намеря!
Но Денят, обич моя... Денят - е студен. И горчи.
Затова - замълчи!
Нека падат последните капки -
унизена, и смачкана... Някаква... Страшна! - ЛЮБОВ...
Да се стичат по моята кожа - брилянтни, и кратки...
Та, когато си тръгна от тука - да бъдеш готов...
Моя светла любов! Тишината е толкова страшна....!
Като писък на влюбена Птица - в железен кафез...
Аз съм толкова крехка!!! И нейния крясък ме плаши...
Опази ме! Че утре ще бъде по-късно - от днес...
Моя светла Любов, разкопана... от толкова бездни!
Над които - мълчиш. Унизена, но - с горди сълзи!
Изумрудени капчици... светят след тебе! Последни...
И дъха ти... последен! - по моята кожа - пълзи...
Моя трудна Любов! На кого да разкажа! - как нощем -
път към теб съм копала - със кървави, голи ръце...
Ти - на залези юлски - жаравата - помниш ли още?
Аз... запомних едното ти (само доброто) лице...
Още малко постой! И не питай - защо е тъй важно -
тези капки любов - да се стичат в последния стих...
Като капчици кръв - на горещия ден по паважа...
Като капки любов... от която - така и не пих...
Още малко постой! И не питай - защо е тъй важно -
да се стичат в последния стих - тези капки тъга...
Може би - за да мога на птиците - да я разкажа...
Тогава, когато... без мен ще посрещаш деня.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
