Ще накича косите си
с хиляди цветни лалета,
по птиците обич ще пратя
до твоята стара тъга.
С мисъл ще мина океани,
реки и морета,
за да стигна до теб -
теменужено нежна роса.
Ще погаля клепачите,
очите ти от взор уморени,
ще попия тъгата
и всяка потекла сълза,
мое тихо пристанище,
мое спасение,
стигнах до теб -
усмихни се, моя съдба!
© Валка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
