May 9, 2021, 12:40 AM

Моя вечерна звезда

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Ти искаш с думи да ти обясня,

какво усеща моето сърце,

когато мисля си за теб,

или видя твоето лице.

 

Объркана съм,

развълнувана и притеснена,

засрамена, като дете,

бях забравила какво е да живея,

в океан от страст и вълнение.

 

С тебе сме от два различни свята,

при мен идва денят,

а при теб настъпва нощта,

но за да видя най-красивата усмивка,

късно вечер понякога не спя.

 

Изгубвам се във времето,

когато тръпна в очакване за да те видя,

ти си моето пълнолуние

заради което цели нощи бодувам,

ти си моето утро,

за което често тъгувам,

че отново посрещам сама,

а ти си там някъде,

моя вечерна звезда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...