Моят ад
Преградите духът ми победи
и всичко нечовешко стана ми присъщо,
в мене диша нещо непознато по-преди,
кипящо, диво и могъщо.
Безкрайна доброта и нечовешка злост
във вените ми се разливат
и вече няма самота - неканен гост -
у мене всички слабости умират.
Очите ми бездънни са сега
и на дълбокото във тях ври самият ад,
но до там да видиш - пречи ти страха
и плуваш само на повърхността.
А демоните там живеят,
но демони със ангелски лица,
с гласчета нежни сладичко ти пеят
и водят те към ада - долу в мътната вода.
............
Тогава ще започнеш да се давиш... Във вода ще плуваш, а всъщност ще гориш... Поражението си, ах, защо така го бавиш?... Да потънеш искам в моя ад и дано да ми простиш...
© Мария Панкова All rights reserved.
