feq (Мария Панкова)
26 28
Mar 27, 2010, 12:38 PM

Моят ад 

  Poetry » Other
921 0 3

Преградите духът ми победи
и всичко нечовешко стана ми присъщо,
в мене диша нещо непознато по-преди,
кипящо, диво и могъщо.

Безкрайна доброта и нечовешка злост
във вените ми се разливат
и вече няма самота - неканен гост -
у мене всички слабости умират.

Очите ми бездънни са сега
и на дълбокото във тях ври самият ад,
но до там да видиш - пречи ти страха
и плуваш само на повърхността.

А демоните там живеят,
но демони със ангелски лица,
с гласчета нежни сладичко ти пеят
и водят те към ада - долу в мътната вода.

        ............

 Тогава ще започнеш да се давиш... Във вода ще плуваш, а всъщност ще гориш... Поражението си, ах, защо така го бавиш?... Да потънеш искам в моя ад и дано да ми простиш...

© Мария Панкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??