Изнизват се годините лъчисти,
за миг не спират своя ход,
редят се - кехлибарени мъниста
от броеницата живот.
Тъй бързо и задъхано минават,
във грижи, радост и мечти,
но хубавите спомени остават
да озаряват моите очи.
И на приятелите казвам аз " Наздраве "
и черпя всички от сърце,
пийнете глътка и за мое здраве,
че днес е моят ден рожден.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
