Jun 13, 2019, 7:40 PM

Моят дядо 

  Poetry » Humour
472 3 5

Моят дядо няма мѝра,

на тинейджър все се прави.

Брей, умът му не увира

има още детски нрави.

 

Сутрин рано песни пее,

кукурига със петелите.

И със яренцето блее,

бръмка ядно със мухите.

 

Локва нова не пропуска,

шляпа - шлюпа баш през нея.

Сред горите сам препуска,

търси да убие змея.

 

По дървета се катери,

влиза даже в пещери.

Щом приятели намери

с тях будува до зорѝ.

 

Моят дядо няма спѝра,

но такъв си го обичам.

Оставете го на мира!

Аз на него май приличам!

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Розали! Аз съм пълна противоположност на моят дядо, явяващ се в случая лирически герой! Не мога да следвам такова темпо! Благодаря, Росица, Иване!
  • Харесва ми стиха ти, Хари! Ведър и жизнерадостен стих! Моите поздравления!
  • Ех, че весел дядо! Как внукът да не го обича?! Още повече, като на него си прилича! Много ми хареса. Поздравления, Хари!
  • Благодаря, Розали, Цветенце, Мариана!
  • Много весело Поредното доказателство, че възрастта е само цифра.
Random works
: ??:??