Моят дядо
Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее,
кукурига със петелите.
И със яренцето блее,
бръмка ядно със мухите.
Локва нова не пропуска,
шляпа - шлюпа баш през нея.
Сред горите сам препуска,
търси да убие змея.
По дървета се катери,
влиза даже в пещери.
Щом приятели намери
с тях будува до зорѝ.
Моят дядо няма спѝра,
но такъв си го обичам.
Оставете го на мира!
Аз на него май приличам!
© Хари Спасов All rights reserved.
Много ми хареса. Поздравления, Хари!
