Дали не се превърнах в дъжд?
Очите ми се изваляха.
Порой са. Изведнъж
и облаците проумяха
как лудо разпилях се в тишината,
светкавици раздраха мрака.
Настръхнал гръм се олюля
и с моя дъжд удави птиците
и цялата земя заля,
разкъса бента на зениците
и тъжните измислици - сълзи
превърнаха се във звезди!
© Румяна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
