5.04.2013 г., 9:47

Моят дъжд

686 0 8

Дали не се превърнах в дъжд?

Очите ми се изваляха.

Порой са. Изведнъж

и облаците проумяха

как лудо разпилях се в тишината,

светкавици раздраха мрака.

Настръхнал гръм се олюля

и с моя дъжд удави птиците

и цялата земя заля,

разкъса бента на зениците

и тъжните измислици - сълзи

превърнаха се във звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много.. тъжно и хубаво! Поздрави, Руми!!
  • Благодаря на Анастасия и ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-):че се отбихте на страничката ми!Съвсем се развалях!
  • Много ми хареса! Поздравления, Руми!
  • oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов)
    nikkollina (Ниа ):
    ringo2 (Николай ):
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Alli11 (Анна Милушева):
    M1234567891 (Миночка Митева):
    Благодаря Ви от сърце,че моя дъжд Ви е харесал!Да знаете само колко е тъжен!Но наистина след лошото време идва хубавото!Ще го очакваме с надежда!
  • !!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...