Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива,
погалени от мъжката му ласка.
И стана малко чудо след това:
невидимо за другите пораснах.
Ноември ми донесе тишина,
в която се усещам неранима.
У мен покълват късни семена.
Какво, че той е с дъх на ранна зима?
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
