Моят ноември
Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива,
погалени от мъжката му ласка.
И стана малко чудо след това:
невидимо за другите пораснах.
Ноември ми донесе тишина,
в която се усещам неранима.
У мен покълват късни семена.
Какво, че той е с дъх на ранна зима?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
