Sep 29, 2010, 12:54 PM

Моят сън

  Poetry » Love
847 0 0

                    Моят сън

 

Вечер щом луната яви се

и  само мракът остане в нощта,

аз мечтая, аз започвам да копнея.

 

Щом застигне ме сънят дълбок,

щастието ми се усмихва както

аз в съня.

 

Щом усетя мириса ти нов,

сякаш дишам и живея, но

това е само сън, само миг

от спомените наши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...