Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в спомен чезнещ,тъй незрим.
Там до гара малка, жълта
в есен късна той бумти.
Сякаш кашля, въздух гълта,
после пръска в сноп искри.
Тръгва бавно, облак вдига,
сажди черни пак се сипят.
После бърза, трака, мига.
Път, гори край мен се диплят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up