Моят влак
Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в спомен чезнещ,тъй незрим.
Там до гара малка, жълта
в есен късна той бумти.
Сякаш кашля, въздух гълта,
после пръска в сноп искри.
Тръгва бавно, облак вдига,
сажди черни пак се сипят.
После бърза, трака, мига.
Път, гори край мен се диплят.
В мойто детство все лети,
с цвят зелен и кат Титан.
Спомен в мен до сетни дни,
с дъх на пушек бял постлан.
Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в минал свят така любим.
Пловдив
26.09.2017 г.
© Хари Спасов All rights reserved.
