Feb 18, 2012, 11:19 AM

Моята истина - това е Истината!

  Poetry » Other
853 0 2

Моята истина - това е Истината!

(История за един заблуден човек)

 

Четох, учих,

доста аз се просветлих

и накрая мъчничко скалъпих

истина, която аз открих!

Единствена истина! Върховна!

Направо бе съдбовна!

Но щом я споделих, видях -

хората не я приемат

и по свои пътища поемат.

Ама че глупави са те!

Почнах да им я налагам,

ужким за да им помагам,

но не я приемат ! Ах, merde !

Търсят я другаде,

а след мен не вървят!

И не щат да разберат!

Моята истина - това е Истината!

Боже, как не виждат?!

А, моля ви се, идва един ден

някакъв глупак при мен

и казва ми, хрисим и смирен:

„Слушай, ти си заблуден!”

„Кой, аз ли бе, гамен с гамен?!”-

му викам до дъно възмутен.

Ама той не спира да ми настоява!

Продължава да ми обяснява:

„Твоята истина не е Истината!

Твоята истина е твоята истина.

Тя не ще бъде моя, не ще бъде наша!

Ще забъркаш ти голяма каша,

ако продължиш да я налагаш

като единствена на този свят.”

Едвам го изтърпях! Бях бесен!

Заблуденият ще ми разправя, че съм заблуден!

Обърнах се към него с множество слова,

за да схване, че е на хиляди нива

под мойте големи достижения

и да не ми дава повече своите мнения.

Той изслуша ме смирено.

Накрая въздъхна уморено:

„Любов и Светлина!”

„За себе си ги дръж.

Аз нямам нужда от това!” -

му напомних услужливо,

надявах се - достатъчно красноречиво.

Невежата усмихна се едва

и най-сетне махна ми се от главата,

за да продължа мисията си велика

да поучавам аз тълпата

заблудени, що тъпче по Земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Една Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • И самоиронично е писано, но по- скоро цели да изобличи тщеславието и стремежа да се налагаш на другите, като грешни.
  • ако е писано самоиронично - забавничко е

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...