Моята изповед

Защо животът ми се преобърна,
защо в мъка се превърна той?
С какво заслужих всичко това,
да живея вече в лъжа?

Всичко в мен се изгуби -
вяра в доброто, надежда в живота, любов -
не изпитвам такива чувства...
Вече съм изпълнена с тъга
и спомени от миналото,
което искам да си върна.
Да бъда безгрижна, весела...
просто да си бъда дете,
без страх от утрешния ден
и случващото се с мен.

Сега съм спряла на едно място
и не мисля, че съм готова да продължа.
Изпитвам страх от живота
и от случвачващото се в него.
Не съм готова да вървя напред
без хора до себе си.
Хора, които да ме подкрепят и разбират.

Понякога имам чувството, че съм невидима...
но не мисля, че това има обяснение.
Много неща нямат обяснение
и това е най-странното...
Цял живот търсиш отговорите
на въпроси, които дори не съществуват!!!