Моята жилетка
Цял живот плета от фина прежда.
Бримчици от грижи, обич и сълзи
И шарка гледам малко да подреждам
че освен да топли трябва и да ме и краси.
Моята жилетка започнала е мама.
Научила ме е на толкова неща...
Плела, плела, но съм станала голяма
и ми каза, че е време аз да поплета.
И заплетох на живота моята жилетка.
С два ръкава – здрави и красиви.
Вбримчвах обич в мойта нова плетка.
И качулка сложих, за да ме покрива.
С годините ръкавчетата станали големи.
Всеки в своята посока се опъва
Не са по мене, както преди време.
Мамината плетка взе да се разпъва.
Качулката пък остаряла, започва да увисва.
От жилетката и тя се къса вече.
И на нея почва сякаш да и́ писва.
Разплете ми се плетката. Живота ме съблече.
На елече заприлича моята жилетка.
Под дъжда студен почти останах гола.
Няма да намеря мамината плетка,
нито на пазара, нито пък във мола.
Декември 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
