Mar 25, 2008, 10:34 PM

Моята Любима

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Моята любима, тя е единствена, неповторима.
Като цвете, разцъфнало над полето,
като звезда, изгряла на небето,
като ангел, бродещ по света,
тя порази моята душа.
Показа ми що е болка и що е самота,
наказа ме да те обичам, че чак на себе си да не приличам.
Зърнех ли те, всичко в мен изригва.

Чувства, непосилни за човешката душа,
аз таях в мен и се молих ден след ден,
само ти единствено да си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...