Mar 25, 2008, 10:34 PM

Моята Любима

  Poetry » Love
1K 0 1

Моята любима, тя е единствена, неповторима.
Като цвете, разцъфнало над полето,
като звезда, изгряла на небето,
като ангел, бродещ по света,
тя порази моята душа.
Показа ми що е болка и що е самота,
наказа ме да те обичам, че чак на себе си да не приличам.
Зърнех ли те, всичко в мен изригва.

Чувства, непосилни за човешката душа,
аз таях в мен и се молих ден след ден,
само ти единствено да си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...