25.03.2008 г., 22:34

Моята Любима

1K 0 1

Моята любима, тя е единствена, неповторима.
Като цвете, разцъфнало над полето,
като звезда, изгряла на небето,
като ангел, бродещ по света,
тя порази моята душа.
Показа ми що е болка и що е самота,
наказа ме да те обичам, че чак на себе си да не приличам.
Зърнех ли те, всичко в мен изригва.

Чувства, непосилни за човешката душа,
аз таях в мен и се молих ден след ден,
само ти единствено да си до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...