Моята малка стая на болката
И потичат сълза по сълза
И няма кой да ги забърше нежно
Чакането на позвъняване така желано
Надявайки се никой да не влезе
Моята малка стая на болката
Която никой няма да усети
Страхът да летя със себе си
Никой няма да хване кончето на хвърчилото
И да се радва на красотата ми
И никой няма да я види
Няма да я поиска камо ли да си я задържи
Сама в небето на реещите подържани с една ръчичка само…
Заедно с всички но без поддадена длан
Без усмивката на гордост че те имат
Моята малка стая на болката
Която никой не иска да усети
И изтичащи мелодия след мелодия
И няма как струната ми да ги спре
Празни звуци на изнежен инструмент
Викове на изтрита струна мъчеща се да навакса
Гласът вкопчен в песента на любовта
Загубен в съвкупността на другите
Слаб и сам гласът извива тонове
И потичат тон след тон
И няма кой да ги поеме
Моята малка стая на болката
Която някой няма да усети
Нещастието на избора между глупост и страдание
Удавена в солеността на куп сълзи
Но сърцето ми не хваща коричка
И е толкова меко крехко и загнило
Потоп след потоп или просто дъжд след дъжд
Слънцето ми не се сеща да ме подсуши
Светлината да ме огрее
Гния в тъмнината на моята малка стая на болката
Която никой не иска да усети
Която никой няма да спре
Безсмислието да мислиш
Когато боли
Безсмислието да останеш сам
Когато боли
Безсмислието на едно чувство
Когато боли
Мисля сама и влюбена
в моята малка стая на болката
Криеницата на една душа
В чувствеността на плътта
И претръпване след претръпване до мускулна треска
И времето ще накара някой да не го помни
Малкото количество за сметка на високо качество
Някой път и в моята малка стая на болката
Която никой тук не искам да усеща
И никой който може ще дойде да я спре
Живот в тъжна приказка
На очакването на изненада
В надяването някой да се появи
С мечтаенето за принца
Когато най-малко очакваш...
Чакането на вид чудо и идването на щастието
Живея очакваща надяваща се мечтаеща чакаща…
Тук в моята малка стая на болката…
© НадеждаВяраЛюбо All rights reserved.
