Sep 12, 2024, 9:47 AM

Моята Полина

  Poetry
683 2 0

Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.

Единствена и неподправена във моя свят си ти!

Като песен романтична галиш нежно всички сетива,

В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!

 

На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам,

Да вкуся устните ти, припряно аз минутите броя,

Невъзможно е да спра да казвам колко те обичам,

Душата ми празнува тази наша споделена тишина!

 

Щом докосна се до теб, безмълвен аз усещам рая,

Изливат се от мен слова, от любовта ни вдъхновени, 

Благословен ще бъда, ако останем заедно до края

Безпределно да обичаме в отреденото ни време.

 

Гласа ти нежен като на дете невръстно обожавам, 

Любовни песни пее той във моята душа ранима,

мислите ми все към теб летят и отсега признавам: 

ти си моят сбъднат блян, ти си моята Полина!

 

Посветено на моето момиче! 

11.09.2024г.

Варна

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...