Sep 12, 2024, 9:47 AM

Моята Полина

  Poetry
662 2 0

Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.

Единствена и неподправена във моя свят си ти!

Като песен романтична галиш нежно всички сетива,

В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!

 

На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам,

Да вкуся устните ти, припряно аз минутите броя,

Невъзможно е да спра да казвам колко те обичам,

Душата ми празнува тази наша споделена тишина!

 

Щом докосна се до теб, безмълвен аз усещам рая,

Изливат се от мен слова, от любовта ни вдъхновени, 

Благословен ще бъда, ако останем заедно до края

Безпределно да обичаме в отреденото ни време.

 

Гласа ти нежен като на дете невръстно обожавам, 

Любовни песни пее той във моята душа ранима,

мислите ми все към теб летят и отсега признавам: 

ти си моят сбъднат блян, ти си моята Полина!

 

Посветено на моето момиче! 

11.09.2024г.

Варна

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...