Моята реалност
Студена маска на лице горещо,
бледа тишина на фон от шумни мисли.
Пламък в тъмното и мирис на цигарен дим...
Ти ли си това?
С образа ти сенките флиртуват
и сякаш само споменът е още жив.
Близък непознат от тъмното ме гледа
с поглед чужд, неуловим...
Цигарата догаря бавно, сивкав дим пълзи.
Един капан заложен е и чака,
една жена затваря пак очи.
Реалността все по-плаха е, отстъпва,
а времето престана да тече.
Една илюзия безмилостно пристъпва,
протегнала към мен ръце.
© Ля - Ля All rights reserved.
