Ще те посрещна –
въздушна и лека,
и тиха като паднал мрак,
по мен ще се посипеш като прошка,
мечти в косите ми посяла.
Чудеса не ти обещавам,
на края на небето ще те чакам,
соната на живота ми -
по-смела от съдбата,
по-непреклонна от смъртта.
Когато нощем в стихове изгрявам,
на дните ми тревогите изпепеляваш
и ме превръщаш в истинска жена.
На колене те чакам
... и с музика в душата.
Лунната соната>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Ще ви поканя чрез сайта и персонално, и ще се радвам на присъствието на всеки един от вас!)))
Има един хубав лаф за твоя случай: "Чукче не читател, чукче - писател!"
Споко, май никоя жена не се кани да те възпее!))) Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
